Самоосигуряващите се лица през 2026 г. са изправени пред важни промени в размерите на минималния и максималния осигурителен доход, както и пред редица практически въпроси – върху какъв доход трябва да се осигуряват, какви осигурителни вноски дължат, кога се подават декларации, как се определя окончателният осигурителен доход и какво се случва, когато едно лице работи едновременно като самоосигуряващо се и по трудов договор.
В този справочник за самоосигуряващи се лица 2026 сме събрали на едно място най-важната информация за осигуряването през годината – кой се счита за самоосигуряващо се лице, кога възниква задължението за осигуряване, какъв е минималният осигурителен доход, какъв е максималният осигурителен доход, какви осигуровки се дължат и кои са основните срокове.
Материалът е част от практическите справочници на DH Consulting и е предназначен както за собственици и съдружници в дружества, свободни професии и еднолични търговци, така и за всеки, който иска да разбере по-добре режима на самоосигуряване през 2026 г.
Най-важното за 2026 г.: през годината има два периода с различен минимален и максимален осигурителен доход. От 1 януари до 31 юли 2026 г. минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 550,66 евро, а максималният – 2 111,64 евро. От 1 август до 31 декември 2026 г. минималният осигурителен доход е 620,20 евро, а максималният – 2 300 евро.
Кои лица са самоосигуряващи се през 2026 г.?
Самоосигуряващите се лица са физически лица, които упражняват трудова дейност за своя сметка и сами носят задължението за внасяне на осигурителните си вноски.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване в тази категория попадат различни групи лица, когато реално упражняват съответната трудова дейност.
Собственици и съдружници в търговски дружества
Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) или съдружник в ООД може да бъде самоосигуряващо се лице, когато упражнява личен труд или друга трудова дейност в дружеството.
Самото притежаване на дружествени дялове не означава автоматично възникване на задължение за самоосигуряване. Съществено е дали лицето действително упражнява трудова дейност.
Еднолични търговци
Физическите лица, които упражняват дейност като еднолични търговци, попадат сред лицата, които се самоосигуряват по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Лица, упражняващи свободна професия
Сред самоосигуряващите се лица попадат и регистрираните лица, упражняващи свободна професия – например адвокати, нотариуси, архитекти, консултанти, преводачи, експерти и други професии, когато са изпълнени законовите условия.
Лица, упражняващи занаятчийска дейност
Лицата, които упражняват занаятчийска дейност за своя сметка, също могат да попаднат в режима на самоосигуряване.
Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са друга основна категория самоосигуряващи се лица, за която Кодексът за социално осигуряване предвижда специални правила.
Членове на неперсонифицирани дружества
Физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, които упражняват трудова дейност, също могат да имат качеството на самоосигуряващи се лица.
Кога възниква задължението за самоосигуряване?
Един от най-важните принципи е, че осигуряването е свързано с упражняването на трудова дейност.
Това означава, че регистрацията на дружество или притежаването на дялове само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че собственикът задължително трябва да се самоосигурява. Значение има фактическото започване на трудова дейност.
Започване на дейност
При започване на трудова дейност самоосигуряващото се лице трябва да декларира съответното обстоятелство пред Националната агенция за приходите.
7-дневен срок
Декларирането на започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност се извършва в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Този срок е особено важен при започване или възобновяване на дейността, включително по отношение на избора на осигуряване за общо заболяване и майчинство.
Прекъсване и възобновяване на дейността
Когато самоосигуряващото се лице временно преустанови трудовата си дейност, осигуряването може да бъде прекъснато. При последващо възобновяване на дейността промяната отново трябва да бъде декларирана.
На практика правилното определяне на датата на започване, прекъсване или възобновяване е важно, защото от нея зависи за кои периоди се дължат осигурителни вноски.
Осигурителен доход на самоосигуряващите се лица през 2026 г.
Осигурителният доход е сумата, върху която се изчисляват социалните и здравните осигурителни вноски.
При самоосигуряващите се лица има една съществена особеност – през годината лицето внася авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, който трябва да бъде в рамките на определените от закона минимален и максимален размер.
Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица 2026
През 2026 г. минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се променя от 1 август.
| Период | Минимален месечен осигурителен доход |
|---|---|
| 01.01.2026 – 31.07.2026 | 550,66 евро |
| 01.08.2026 – 31.12.2026 | 620,20 евро |
Важно: увеличението от 1 август 2026 г. означава, че самоосигуряващо се лице, което до юли се е осигурявало върху минималния размер от 550,66 евро, от август трябва да съобрази авансовите си осигурителни вноски с новия минимум от 620,20 евро.
Максимален осигурителен доход през 2026 г.
Промяна има и при максималния осигурителен доход.
| Период | Максимален месечен осигурителен доход |
|---|---|
| 01.01.2026 – 31.07.2026 | 2 111,64 евро |
| 01.08.2026 – 31.12.2026 | 2 300 евро |
Максималният осигурителен доход има значение не само за самоосигуряващите се лица, но и когато едно лице получава доходи на повече от едно осигурително основание.
Какви осигуровки плаща самоосигуряващото се лице?
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителните си вноски изцяло за своя сметка. За разлика от работниците по трудово правоотношение, тук няма работодател, който да поема част от осигурителната тежест.
Ако искате да разгледате по-подробно принципите, по които се формират осигурителните вноски, вижте и нашия материал „Изчисляване на осигуровки“.
Задължително осигуряване за фонд „Пенсии“
Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – т.е. за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Допълнително задължително пенсионно осигуряване
За лицата, за които е приложим режимът на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, част от пенсионното осигуряване се насочва към съответния универсален пенсионен фонд.
Повече за принципите на този вид осигуряване можете да прочетете в „Какво представлява универсалният пенсионен фонд“ и „Какво е ДЗПО“.
Осигуряване за общо заболяване и майчинство
Самоосигуряващото се лице може по свой избор да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ).
Този избор има пряко отношение към възможността при изпълнение на останалите законови условия лицето да получава определени парични обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Какво дава осигуряването за ОЗМ?
Осигуряването за общо заболяване и майчинство е свързано с права на парични обезщетения при определени условия, включително при:
- временна неработоспособност поради общо заболяване;
- бременност и раждане;
- отглеждане на дете;
- други осигурени социални рискове, предвидени в Кодекса за социално осигуряване.
Изборът дали да се правят вноски и за ОЗМ не трябва да се разглежда единствено като въпрос за размера на месечните осигуровки. Той влияе и върху осигурителните права на лицето.
Кога може да се промени видът на осигуряването?
Видът на осигуряването може да бъде променян за съответната календарна година в нормативно определения срок – от 1 до 31 януари.
Затова изборът дали самоосигуряващото се лице да бъде осигурено и за общо заболяване и майчинство е добре да бъде обсъден предварително, а не едва при настъпване на необходимост от обезщетение.
Здравно осигуряване
Самоосигуряващите се лица дължат и здравноосигурителни вноски съгласно Закона за здравното осигуряване.
Подробно обяснение на здравното осигуряване, здравноосигурителните права и основните принципи можете да намерите в материала ни „Здравно осигуряване“.
Размер на осигуровките за самоосигуряващи се лица през 2026 г.
Размерът на месечните осигуровки зависи основно от:
- избрания осигурителен доход;
- вида на осигуряването;
- дали лицето се осигурява и за общо заболяване и майчинство;
- приложимия пенсионноосигурителен режим;
- наличието на друго основание за осигуряване.
Основни осигурителни проценти
При стандартните хипотези общата тежест за самоосигуряващото се лице може да се разглежда практически по следния начин:
| Вид осигуряване | Размер |
|---|---|
| Пенсионно осигуряване – общо, включително ДЗПО когато е приложимо | 19,8% |
| Общо заболяване и майчинство – при избран този риск | 3,5% |
| Здравно осигуряване | 8% |
Така при стандартна хипотеза общата осигурителна тежест е ориентировъчно:
- 27,8% – без осигуряване за общо заболяване и майчинство;
- 31,3% – при осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
Важно: посочените общи проценти са практическа ориентация. Конкретният начин на разпределение на пенсионната вноска зависи от приложимия за лицето осигурителен режим, включително от това дали се дължи вноска за универсален пенсионен фонд.
Колко са минималните осигуровки на самоосигуряващо се лице през 2026 г.?
За да стане по-ясно как промяната на минималния осигурителен доход влияе върху реално дължимите суми, нека разгледаме няколко ориентировъчни примера.
От 1 януари до 31 юли 2026 г.
При минимален осигурителен доход от 550,66 евро:
| Вид осигуряване | Ориентировъчен общ размер |
|---|---|
| Без ОЗМ – 27,8% | 153,08 евро |
| С ОЗМ – 31,3% | 172,36 евро |
От 1 август до 31 декември 2026 г.
При минимален осигурителен доход от 620,20 евро:
| Вид осигуряване | Ориентировъчен общ размер |
|---|---|
| Без ОЗМ – 27,8% | 172,42 евро |
| С ОЗМ – 31,3% | 194,12 евро |
Тези изчисления показват ефекта от увеличението на минималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. Реалният размер на задължението трябва да бъде определен според конкретния осигурителен статус на лицето.
Може ли самоосигуряващото се лице да избере по-висок осигурителен доход?
Да. Минималният осигурителен доход е долната граница, а не задължително доходът, върху който всяко самоосигуряващо се лице трябва да прави авансовите си вноски.
Лицето може да избере по-висок месечен осигурителен доход, стига той да не надхвърля действащия за съответния период максимален осигурителен доход.
Защо някой би избрал по-висок осигурителен доход?
По-високият осигурителен доход означава по-високи текущи осигурителни вноски, но може да има значение за размера на бъдещи осигурителни права и обезщетения, когато са изпълнени съответните законови условия.
Затова изборът на осигурителен доход не трябва да се прави механично само с цел минимизиране на текущия месечен разход.
Авансов и окончателен осигурителен доход
Една от най-често неразбраните особености на самоосигуряването е разликата между авансов осигурителен доход и окончателен осигурителен доход.
Авансов осигурителен доход
През годината самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски авансово върху избран месечен осигурителен доход в рамките на установените минимален и максимален размер.
Окончателен осигурителен доход
За лицата, за които законодателството предвижда определяне на окончателен размер на осигурителния доход, след приключване на годината се извършва годишно изравняване на осигурителния доход.
Това става във връзка с подаването на годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Защо се прави годишно изравняване?
Причината е, че внесените през годината осигуровки са авансови. След като стане известен облагаемият доход от съответната дейност, се определя окончателният осигурителен доход по приложимите правила.
В зависимост от конкретните стойности може да възникне задължение за довнасяне на осигурителни вноски.
Практически важно: фактът, че през цялата година са плащани минималните месечни осигуровки, не означава автоматично, че след годишното изравняване няма да има допълнително задължение.
Самоосигуряващо се лице и трудов договор едновременно
Напълно възможно е едно физическо лице едновременно да бъде самоосигуряващо се и да работи по трудов договор.
В тези случаи трябва да се отчита общият осигурителен доход от различните основания и да се спазва действащият максимален месечен осигурителен доход.
Какво става, ако по трудовия договор е достигнат максималният осигурителен доход?
Когато доходът по предходно по ред осигурително основание достига максималния месечен осигурителен доход, това има значение за размера на осигурителния доход, върху който могат да бъдат дължими вноски на следващо основание.
Тази хипотеза трябва да се разглежда конкретно за всеки месец, тъй като размерът на дохода по трудовото правоотношение може да се променя.
А ако заплатата е под максималния осигурителен доход?
Тогава при наличие на друго основание за осигуряване трябва да се съобрази сборът на осигурителните доходи и установената от Кодекса за социално осигуряване поредност, без общият осигурителен доход да надхвърля максималния размер за съответния месец.
За разликата между брутното и нетното трудово възнаграждение можете да използвате и нашите материали „Брутна работна заплата“ и „Брутна срещу нетна заплата“.
Самоосигуряващо се лице и граждански договор
Особено внимание е необходимо и когато самоосигуряващо се лице получава възнаграждение по договор за услуга или т.нар. граждански договор.
Осигурителното и данъчното третиране зависи от статута на лицето, характера на дохода и конкретните обстоятелства.
За общите разлики между двата вида отношения вижте „Граждански или трудов договор“. За ориентировъчни изчисления можете да използвате и нашия калкулатор за граждански договор.
Личен труд на собственик или съдружник
Често срещана ситуация е собственик на ЕООД или съдружник в ООД да полага личен труд в собственото си дружество.
Тук трябва ясно да се разграничат:
- качеството на лицето като собственик или съдружник;
- упражняването на трудова дейност;
- самоосигуряването;
- евентуалното възнаграждение за положен личен труд;
- данъчното третиране на това възнаграждение.
Това са свързани, но не идентични понятия. Неправилното им смесване е една от честите причини за грешки при счетоводното и осигурителното третиране на собственици и съдружници.
Самоосигуряващо се лице и договор за управление и контрол
Самоосигуряването не трябва да се смесва с осигуряването по договор за управление и контрол (ДУК).
Това са различни осигурителни основания, при които се прилагат различни правила. В конкретна ситуация собственикът или съдружникът може да изпълнява различни функции, поради което е важно още при започване на дейността да бъде определено правилното основание за осигуряване.
Срок за плащане на осигуровките
Самоосигуряващите се лица трябва да следят не само размера на дължимите осигурителни вноски, но и сроковете за тяхното внасяне и деклариране.
Месечни осигурителни вноски
Авансовите осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица по общото правило се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Пример
Осигурителните вноски за месец септември 2026 г. по общото правило трябва да бъдат внесени до 25 октомври 2026 г., като при почивен или празничен ден се прилагат правилата за изтичане на сроковете.
Декларация образец №1
Самоосигуряващите се лица подават данни за осигуряването си с декларация образец №1 съгласно приложимите правила и срокове.
Тези данни са от съществено значение, защото чрез тях се отразяват осигурителният доход, осигурителните дни и видът на осигуряването.
Декларация образец №6
В зависимост от приложимия режим и конкретните обстоятелства следва да бъдат съобразени и задълженията за деклариране на дължимите осигурителни вноски и данъци с декларация образец №6.
Самоосигуряващо се лице и данък върху дохода
Осигуровките и данъкът са две различни задължения.
Фактът, че едно лице е внесло всички дължими осигурителни вноски, не означава, че няма задължение за данък върху получения доход.
Годишна данъчна декларация
Самоосигуряващите се физически лица, когато са задължени съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларират съответните доходи с годишна данъчна декларация.
При нейното изготвяне се определят както данъчните резултати, така и – за лицата, за които е приложимо – окончателният размер на осигурителния доход.
За по-широк преглед на данъчното облагане можете да използвате нашия „Данъчен справочник 2026“.
Самоосигуряващи се пенсионери
Специален режим е предвиден за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия.
За лицата, упражняващи дейност като свободна професия или занаятчийска дейност, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, членове на неперсонифицирани дружества и други категории по Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, социалното осигуряване като самоосигуряващи се е по тяхно желание при предвидените в закона условия.
Това обаче не означава автоматично отпадане на всички други задължения, включително тези, които произтичат от здравноосигурителното законодателство или от друго основание за осигуряване.
Самоосигуряващо се лице без дейност
Често задаван въпрос е дали собственик на фирма трябва да плаща осигуровки, когато дружеството няма приходи.
Тук е важно да се направи разлика между липса на приходи и липса на трудова дейност.
Липсата на приходи не означава непременно липса на дейност
Едно дружество може временно да няма приходи, но собственикът да извършва реална дейност – да води преговори, да обслужва клиенти, да организира дейността, да извършва продажби, да подготвя проекти или да изпълнява други функции.
Затова въпросът дали възниква задължение за самоосигуряване не може да бъде решен единствено чрез проверка дали през месеца е издадена фактура или е получен приход.
Болнични при самоосигуряващи се лица
Правото на парично обезщетение при временна неработоспособност зависи, наред с останалите законови условия, от това дали самоосигуряващото се лице е избрало осигуряване за общо заболяване и майчинство.
При определяне на обезщетението има значение осигурителният доход, върху който са внесени вноски за този риск през нормативно определения период.
Това е една от причините изборът на минимален или по-висок осигурителен доход да има значение не само за текущия размер на осигуровките, но и за бъдещите осигурителни права.
За общите правила при временна неработоспособност вижте „Как се изчислява обезщетение при болничен“.
Майчинство при самоосигуряващи се лица
Самоосигуряващото се лице може да има право на обезщетения, свързани с бременност, раждане и отглеждане на дете, когато е осигурено за общо заболяване и майчинство и са изпълнени необходимите законови условия.
Особено важно е, че изборът за осигуряване за ОЗМ не може да бъде направен със задна дата едва когато възникне необходимост от получаване на обезщетение.
Допълнителна информация за принципите при изчисляване на обезщетенията можете да намерите в „Как се изчислява майчинството“.
Най-чести грешки при самоосигуряването
Осигуряването на собственици, съдружници и лица със свободни професии изглежда сравнително лесно, но на практика има редица ситуации, които могат да доведат до неправилно определени задължения.
Пропускане на 7-дневния срок
Една от честите грешки е закъснялото деклариране на започване или възобновяване на трудова дейност.
Объркване между собственост и трудова дейност
Притежаването на дружество и полагането на личен труд в него не са едно и също нещо. Осигурителните последици се определят от реално упражняваната дейност и конкретното правно основание.
Неправилно определяне на осигурителния доход
Особено през 2026 г. трябва да се отчете промяната от 1 август както на минималния, така и на максималния осигурителен доход.
Пропускане на годишното изравняване
Плащането на авансови месечни осигуровки не отменя необходимостта от определяне на окончателния осигурителен доход, когато такова определяне е приложимо за съответното лице.
Неправилно комбиниране на няколко основания за осигуряване
Трудов договор, самоосигуряване, договор за управление или други осигурителни основания могат да съществуват едновременно. В такива случаи трябва да се спазват правилата за поредност и максимален осигурителен доход.
Избор на осигуряване само според най-ниската месечна сума
Минималните осигуровки намаляват текущия разход, но размерът и видът на осигуряването могат да имат отражение върху бъдещи обезщетения и пенсионни права.
Самоосигуряващи се лица 2026 – обобщена таблица
| Показател | 01.01 – 31.07.2026 | 01.08 – 31.12.2026 |
|---|---|---|
| Минимален осигурителен доход за СОЛ | 550,66 евро | 620,20 евро |
| Максимален осигурителен доход | 2 111,64 евро | 2 300 евро |
| Пенсионно осигуряване – общо | 19,8% | 19,8% |
| ОЗМ – при избор | 3,5% | 3,5% |
| Здравно осигуряване | 8% | 8% |
| Ориентировъчно общо без ОЗМ | 27,8% | 27,8% |
| Ориентировъчно общо с ОЗМ | 31,3% | 31,3% |
| Минимални ориентировъчни осигуровки без ОЗМ | 153,08 евро | 172,42 евро |
| Минимални ориентировъчни осигуровки с ОЗМ | 172,36 евро | 194,12 евро |
Често задавани въпроси за самоосигуряващите се лица през 2026 г.
Какъв е минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица през 2026 г.?
От 1 януари до 31 юли 2026 г. минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 550,66 евро. От 1 август до 31 декември 2026 г. той е 620,20 евро.
Какъв е максималният осигурителен доход през 2026 г.?
От 1 януари до 31 юли 2026 г. максималният месечен осигурителен доход е 2 111,64 евро, а от 1 август до 31 декември 2026 г. – 2 300 евро.
Задължително ли е самоосигуряващото се лице да се осигурява за болнични?
Не. Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а осигуряването за общо заболяване и майчинство е по избор.
Може ли самоосигуряващо се лице да работи и на трудов договор?
Да. Едно лице може едновременно да бъде самоосигуряващо се и да работи по трудово правоотношение. При определяне на осигурителните задължения трябва да се съобразят поредността на доходите и максималният месечен осигурителен доход.
Дължат ли се осигуровки, ако фирмата няма приходи?
Липсата на приходи сама по себе си не означава липса на трудова дейност. За осигуряването е важно дали собственикът или съдружникът действително упражнява трудова дейност.
Може ли самоосигуряващото се лице да се осигурява над минималния доход?
Да. Самоосигуряващото се лице може да избере по-висок авансов осигурителен доход в рамките между минималния и максималния размер за съответния период.
Кога се плащат осигуровките на самоосигуряващото се лице?
Авансовите осигурителни вноски по общото правило се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Има ли годишно изравняване на осигуровките?
Да, за самоосигуряващите се лица, за които законодателството предвижда определяне на окончателен осигурителен доход. Изравняването се извършва във връзка с годишната данъчна декларация и може да доведе до доплащане на осигурителни вноски.
Може ли пенсионер да бъде самоосигуряващо се лице?
Да. За определените в Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, социалното осигуряване при упражняване на съответната дейност е по желание при предвидените в закона условия.
Кога може да се промени видът на осигуряването?
По общото правило видът на осигуряването на самоосигуряващото се лице може да бъде променен за съответната календарна година чрез подаване на декларация в периода от 1 до 31 януари.
Полезни справочници и калкулатори за 2026 г.
Осигуряването на самоосигуряващите се лица е само част от по-широката система на трудово, осигурително и данъчно законодателство. За допълнителна информация можете да използвате и другите практически материали на DH Consulting.
- ТРЗ справочник 2026 – основни правила за възнаграждения, осигуряване и трудови отношения;
- Счетоводен справочник 2026 – практическа информация за счетоводството на бизнеса;
- Данъчен справочник 2026 – основни данъци, срокове и задължения;
- ДДС справочник 2026 – регистрация, облагане и основни правила по ЗДДС;
- Минимални осигурителни доходи (МОД) 2026 – актуални размери и приложение;
- Калкулатор за заплата – изчисляване на брутна и нетна заплата, осигуровки и разход за работодателя;
- Калкулатор за граждански договор – ориентировъчно изчисляване на възнаграждение, осигуровки и данък.
Самоосигуряващи се лица през 2026 г. – какво трябва да запомним?
Самоосигуряването през 2026 г. изисква особено внимание заради промяната на минималния и максималния осигурителен доход от 1 август.
За периода от януари до юли минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 550,66 евро, а от август той нараства на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход съответно се увеличава от 2 111,64 евро на 2 300 евро.
Но правилното самоосигуряване не се изчерпва с плащането на минимална месечна сума. Трябва да бъдат съобразени основанието за осигуряване, видът на осигуряването, сроковете за деклариране и плащане, другите осигурителни основания и годишното определяне на окончателния осигурителен доход.
Особено внимание е необходимо при собственици и съдружници, които едновременно работят по трудов договор, получават възнаграждение за личен труд, имат договор за управление или получават доходи от други източници.
Практически съвет: ако започвате дейност като самоосигуряващо се лице, променяте начина си на осигуряване или получавате доходи на няколко различни основания, предварителната проверка на конкретната ситуация може да предотврати както недовнесени осигуровки и лихви, така и ненужно внесени суми.
Имате въпрос относно самоосигуряването?
Всеки конкретен случай може да има особености – вид на дейността, участие в дружество, трудов договор, личен труд, договор за управление, доходи от свободна професия или други основания за осигуряване.
Екипът на DH Consulting може да Ви съдейства при определяне на правилния режим на осигуряване, текущото счетоводно обслужване и изпълнението на данъчните и осигурителните задължения на Вашия бизнес.
Изпратете запитване за счетоводно обслужване →
Материалът има информационен характер и е актуализиран към 31 август 2026 г. При конкретен казус следва да бъдат съобразени действащото законодателство, индивидуалният осигурителен статус на лицето и актуалните указания на компетентните институции.
